техните истории
Неговата история |
Роден съм в София, България и вече 22 години живея тук. Живея в къща в центъра на града с майка ми, баба ми, сестра ми и по-големия ми брат. Пропуснах да кажа, че имам двама братя и две сестри. Най-големият ми брат живее на долния етаж, другата ми сестра и баща ми живеят в едно село извън града със жената на баща ми. Да, имам голямо семейство... Израснал съм в християнско семейство и откакто се помня ходя в протестантска църква.
Веднъж, когато имахме младежко събиране, дойде едно ново момиче. Погледнах я и си помислих: "Тя никога няма да бъде моя!" (мислейки си, че тя никога не би ме забелязала). Големи кафяви очи, тъмна права коса и отвяваща усмивка, изглеждаше сякаш може да изрази всяко чувство на този свят само с лицето си (сега това го знам със сигурност хаха). Това беше момента, в който сърцето ми спря. Тя просто си стоеше там и си говореше с останалите, а аз просто я наблюдавах... Предполагам, тогава започнах да се влюбвам. По-късно тя дойде до мен да се запознаем, но не беше нещо толкова важно или поне за нея, тъй като няколко събирания по-късно тя дойде отново при мен и попита: "А, познаваме ли се? Аз съм Велиана.".... Моля? хаха. Тя току-що каза, че не ме познава. Така започна всичко. След няколко седмици излизания в общи компании й споделих чувствата си. Няма да влизам в големи подробности, но чак година и половина по-късно си станахме приятел и приятелка (или по народно казано - гаджета), но сега мога да кажа, че наистина си заслужаваше! Година и половина по-късно бях 100% сигурен, че тя е момичето за мен и че искам да посветя живота си на това да я правя щастлива. Мисля, че това е истинското начало... Както обичам да казвам: "Най-доброто тепърва предстои!" |
Казвам се Велиана! Хората казват, че това е рядко и уникално име! Да, предполагам, че е... както и моята история. История, за това как се влюбих в човек, в когото никога не бих предположила, че мога да се влюбя.
Родена съм във Велико Търново, израснах в Бургас, в момента живея и работя в София. Имам сестра близначка и по-голям брат, които обичам с цялото си сърце :) И двамата живеят в Норвегия. Може би се питате защо и аз не живея там? Или пък не? Няма значение. Изключително съм щастлива на мястото, на което съм и с хората, с които съм заобиколена. Как се запознах с брадатия момък? Е, той нямаше дори и косъмче брада, когато се запознах с него. Беше есента на 2011 - годината, в която приех Бог и животът ми напълно се преобърна. Той се представи и всичко, което можех да видя е усмивката му - не откривах очите му. Това е нещо доста отличително за него. Трябва да решиш дали искаш да видиш очите му или усмивката му, но не и двете едновременно, хаха! Дълго време бяхме просто приятели, докато той не ми сподели чувствата си. Тогава за мен той беше просто приятел. Бях решила, че следващото ми взаимоотношение ще е с мъжа на живота ми, затова исках да видя колко дълго ще продължат чувствата му и дали са истински. Бях изненадана, когато видях, че с времето не само че чувствата му не изчезваха, но напротив - ставаха все по-силни. Да, и той ме чакаше като просто приятел, той чакаше докато един ден аз не станах готова да нарека това взаимоотношение повече от приятелство. Беше 5-ти юни 2013. Точно тогава (не по-рано), се влюбих.... И се влюбвам все повече и повече с всеки изминал ден. Днес нашата приказка продължава... Щастлива съм, че съм част от нея... С любов, Велиана |
Нейната история |